Бачковски манастир

Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския. Броят на обитаващите го монаси е неизвестен.

Бачковската ставропигия с храмов празник 15 август се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което, заедно с внушителния му размер и богатата му история, го прави един от най-посещаваните в България.

Манастирът е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани — велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик) е запазен в преписи на гръцки и грузински език. Според него светските и църковни власти, вкл. митрополитът на Филипопол (Пловдив), нямат право да се месят в работите на обителта (глава 3) и достъпът в нея е закрит за монаси-гърци (глава 24).

Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Един от тези книжовници е грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 - 1130 г.), ученик на Йоан Итал. От това време са съхранени две важни сгради — костницата и църквата "Св. Архангели", както и иконата на Богородица, чийто стар сребърен обков бил дарен през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир (Златоуст).

През 1344 г. Станимашка област е отстъпена на Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години обителта се ползва от покровителството на българския цар (за чийто портрет в манастирската костница вж. по-долу). Бачково остава в границите на търновската държава до 1364 г., когато османците завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости.

След падането на Търново през 1393 г. патриарх Евтимий е прогонен „в Стенимах".Смята се, че става дума за Бачковския манастир. Патриархът продължава своята книжовна работа с помощта на ученика си Андрей-Андроник и умира около 1404 г. (за предполагаемия му гроб вж. по-долу). В „Станимашкия" (явно Бачковския) манастир се оттегля след сваланято му от престола и вселенският патриарх Симеон (1467).

Споменава се, че църквата на манастира „паднала до основи от времето на владичеството на нечестивите", но според документални свидетелства той продължава съществуването си през XV и XVI в. Манастирските сгради са подновени от игумена Доситей ок. 1572-1594 г. Неговият приемник Партений издига църквата „Успение Богородично“ (1604) и трапезарията (1623).

По времето на Доситей Бачковският манастир вече е ставропигия на Цариградската патриаршия. През 1801 г. обаче йеромнах Макарий е утвърден за негов игумен не от патриарха, а от пловдивския митрополит – „съгласно утановения отдавна стар обичай". За продължаващото присъствие на монаси-българи свидетелствуват снабдените с благодарствени надписи дарове от техни роднини и съграждани. Към 1869 г. обаче в манастира било открито училище, в което деца от околните селища се учели на гръцки език.

На 8.12.1894 г. по искане на монасите обителта преминава под ведомството на Българската екзархия. Да създадат българско братство там са пратени риломанастирските иеромонаси Харалампий, Дионисий, Иоасаф и монах Серафим.

През 1941-47 г. в Бачково е евакуирана Пловдивската духовна семинария. Избухнал през нощта на 10.12.1947 г. пожар унищожава богатата семинарска библиотека.

Евтимий Търновски бил погребан в „църквата на Петриотиса", обикновено отъждествявана с тази на Бачковския манастир. Повечето учени обаче смятат, че откритият през 1905 г. под черквата „Св. Архангели" гроб не е негов. В Бачково пожелават да бъдат погребани екзарх Стефан, първият признат от целия православен свят предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква и Кирил, първият български патриарх след св. Евтимий. Техните останки почиват в западната част на главния манастирски храм „Успение Богородично". Така обителта става единственото съхранено упокойно място на българските църковни предстоятели, обозначавайки по този начин приемствеността в българската духовна йерархия.